Енергия от Слънцето за всеки дом

На фона на проблемите в световен мащаб – конфликта в Украйна, драстичното намаляване на източниците на C02 в атмосферата плюс стремглаво покачващите се цени на електроенергията и храните, всеки нормален съвременен човек би следвало да се замисли за тока, който консумира. Или по-точно за неговата цена, достъп и… начин на генериране! Тази хубава дума „генератор“ си подхожда максимално добре именно в комбинация с думата „електричество“. Начините за добиване на електроенергия през последните повече от 150 години са се умножили неимоверно, а техният коефициент на полезно действие – също. Но колко от тях са не само ефективни, но и природосъобразни и щадящи околната среда? Първият, за който вероятно веднага ще се сетите, е добивът на енергия от Слънцето чрез фотоволтаична система.

Създавайте енергията у дома си!

Интересно е, че ако преди 150 години по нашите краища са работели воденици, произвеждащи брашно от жито с помощта на течаща вода, в модерните ни технологични времена подобни идеи започват да се завръщат. Да, България разполага с множество централи от типа ВЕЦ (водноелектрически), една АЕЦ (атомнoелектрическа) и доста на брой недостатъчно екологични ТЕЦ (топлоелектрически). Но въпреки това, цените на електроенергията, провокирани от международната обстановка, продължават да растат с огромни скокове за бизнеса и с малко по-бавни крачки за домашните потребители. Затова голяма част от бизнес клиентите вече търсят алтернативи за нуждите си от електричество, а домашните потребители тепърва започват да се интересуват по-сериозно. Всичко това води до засилване на интереса към фотоволтаичните (соларни) системи.

В последните месеци на 47-мото Народното събрание е внесен пореден законопроект, имащ за цел да облекчи процедурите по инсталиране на малки мощности за производство на енергия от възобновяеми източници (вкл. соларни панели). Целта отново е същата като преди – да се облекчи максимално сложният процес и чакането, необходими към момента, ако искате да изградите такава инсталация за собствени нужди в населеното място, в което живеете.

Досегашната тромава процедура изисква дори разрешение за строеж, или по-скоро за изграждане и реконструкция на системите за отопление и топла вода във вече съществуващите сгради. Ако сте обикновен домашен потребител, в момента трябва да сте готови да преживеете истински кошмар от процедури и да чакате около 1 година, за да си поставите фотоволтаична система. Според новите предложения ще е нужно само да подадете уведомително писмо към главния архитект на вашата община 2 седмици преди започването на изграждането на новата ви соларна микроцентрала. Като, разбира се, приложите нейните техническите спецификации и разположение. Ако не подадете такова писмо и изградите на своя глава системата, то ви грози глоба до 5 000 лв.

Така ще спестите не само време, но и пари за създаването на проект за инсталация от електроинженер, виза за проектиране, становище от инженер-конструктор и разбира се – самото разрешение за строеж. Тези процедури са и основната причина за спъването на бързото увеличаване на дела на енергийно независимите домакинства. Много хора се отказват още преди да са започнали.

Инициативата „Слънчеви покриви“ обещава по-независимо бъдеще

Всъщност преходът към собствени възобновяеми енергийни инсталации може значително да намали разходите за електрическа и топлинна енергия, нещо особено полезно на фона на покачващите се стремглаво цени на електроенергията. Ако новият законопроект се приеме, цели сгради ще могат да преминават много бързо на страната на растящата армия екологично-ориентирани жилища. Дори сградата да не е нова (защото вероятно знаете за инициативата „Слънчеви покриви“ с поетапно въвеждане на правно задължение за инсталирането на слънчеви панели върху нови обществени и търговски сгради и нови жилищни сгради в следващите няколко години), то още в проекта за саниране на стари жилища ще може автоматично да заляга и монтажа на соларна система за допълнително производство на енергия.

Въпросът няма как да не вълнува всички нас като крайни потребители. Какво по-хубаво от това, лесно и бързо да можете да монтирате микро електрическа „централа“ в големия си двор или на покрива? Десетина соларни панела могат до голяма степен да осигурят нуждата от енергия на стандартно домакинство, стига да има къде да ги монтира, като общата им инсталирана мощност за домашна централа не трябва да надвишава 10,8 kW. Размерът на тази мощност е приемлив за собствено потребление, но няма как да се ползва за безконтролно производство и продажба на енергия. Ако няма ясно описани правила и конкретни микропроизводители на електричество, които го „връщат“ в електропреносната мрежа, то в даден момент може да се получи свръхпроизводство, което да предизвика технически проблеми.

Защо обаче говорим за „връщане“ на енергия? Защото… какво се случва, когато ви няма у дома с дни, а енергията си се произвежда? Най-добрият вариант е да сте свързани към електропреносната мрежа в България и да можете да „връщате“ излишния ви ток към нея – да я ползвате като „батерия за съхранение“. Само че административните пречки и бумащината до момента в тази част са огромни, а идеята е точно тук да получите улеснение и единствено да уведомявате властите за намерението си за построяване на малка собствена соларна централа. Това ще е придружено обаче с нуждата от приемане и на т.нар. „нетно отчитане“ - начин за регистриране на разликата между произведената от вас енергия спрямо употребената. И дори може произведената от вас излишна енергия да се ползва на друго място. Например, живеейки в къщата си през лятото, където имате фотоволтаична система и произвеждате повече ток отколкото ползвате, след това, премествайки се в града през зимата, ще можете да ползвате „спестената“ от вас енергия в апартамента си.

Специалистите изчисляват, че ако 100 000 домакинства в България инсталират минимална домашна мощност за генериране на ток от 1 kW (което е доста малко и обикновено са по няколко киловата), то те ще произвеждат повече енергия от един ядрен реактор!

Числата никога не лъжат

Притежаването на фотоволтаична централа не само ви дава възможност да намалите въглеродния си отпечатък и да допринесете за спасяването на природата, но ще можете да прогнозирате разходите си за енергия и да ги намалите значително. Този факт е осъзнаван от все повече наши банки, които започнаха да отпускат специални възможности за финансиране на такива инвестиции.
Огромни финансови средства са планирани за отпускане по специалния план за възстановяване и устойчивост на ЕС (Next Generation EU) и по-специално в програмата за саниране на многофамилни жилищни сгради (765 милиона евро). По-голямата част от тези средства ще отидат за 100-процентово покриване на разходите на домакинствата за саниране. Останалата част отново ще финансира желаещите, но на 80% (ще разчитате на 20% собствени финанси). Още 123 милиона евро са предвидени по програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни и многофамилни сгради. Първа стъпка там ще е изграждане на слънчеви системи за битово снабдяване с гореща вода. Безвъзмездното финансиране на отделно домакинство може да достигне до 100% от стойността на такава система, но не повече от 1 960.83 лв. Друга мярка за помощ ще подкрепя създаването на фотоволтаици до 10 kW, при което семействата ще получават до 15 000 лв. помощ или до 70% от стойността на малката централа, която са изградили. Най-бедните домакинства ще могат да кандидатстват за финансиране на 100% от стойността на такава система, стига сумата да не надхвърля 15 000 лв.

Планове, регулации и контрол в Европа и у нас

Темата за енергийната ефективност наистина става все по-актуална, защото домашните потребители всъщност проявяват висока енергийна интензивност. Това ще рече, че българите харчат много електричество за различни цели, но в същото време цели 93% от сградите у нас не отговарят на изискванията за енергийна ефективност! Наистина громен процент. Цели 90% от по-старите и несанирани сгради имат изключително лоши характеристики, заради които класовете на енергопотребление при тях са Е, F и дори G! Да, българите са собственици на имоти в голямата си част, но домовете им имат огромна нужда от подобряване на енергийната ефективност, за да са ефективни и възобновяемите енергийни източници.

Какво прави Европа по темата и помага ли с нещо или ни вреди? Притеснени за бъдещето на планетата, лидерите на стария континент подписаха „Европейски пакт за климата“ през юни 2021 година. Следвайки това споразумение, всички държави в ЕС, включително България, трябва да намалят ударно емисиите си на парникови газове – поне с 55% до 2030 г. – и да постигнат пълна въглеродна неутралност до 2050 г. Но за да се случи това, ще трябва не само да свикваме да пестим енергия и да въвеждаме зелени източници. Ще ни трябват пари и промени в законодателството, които ще засягат не само обвиняваните за най-големи замърсители – автомобилите, но и сградите и жилищата ни. Последните са отговорни за цели 40% от потребяваната енергия и оттам – за цели 36% от емисиите на парникови газове. Хич не е малко, нали?

Затова комисията, отговорна за тази историческа задача, предложи обемът на възобновяемите енергийни източници към 2030 година да се увеличи от 40 на 45%. Или образно казано: целта е само след 8 години енергията, която произвеждаме, да е почти наполовина произведена от слънцето, вятъра или водата. Доста смела идея, но и доста важна.

Заради нея бе създадена и специалната стратегия на ЕС за удвояване на слънчевия фотоволтаичен капацитет до 2025 година и за инсталация на такива мощности до невероятните 600 гигавата само до 2030 година. Оттам дойдоха в резултат и инициативи като „Слънчеви покриви“, задължаващи оборудването със соларни панели на всички нови сгради в следващите няколко години, както и финансовите инжекции за смелите домакинства, решили да се оборудват с фотоволтаична система. Тези инициативи включват още удвояването на броя реално вкарани в употреба термопомпи, изграждането на вятърни, геотермални и какви ли още не екологични системи.

Ами у нас? Националният план за възстановяване и устойчивост определи като приоритет за България делът на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. да достигне 27.09%. За сектор електроенергия е определен 30.33% дял за постигане на тази цел. Прогнозите са този дял да бъде постигнат чрез увеличаване на инсталираните мощности на ВЕИ централи с до 3 000 MW, като към 2030 г. се прогнозира към електроенергийната система да са присъединени 6 973 MW ВЕИ централи. За това са нужни целенасочени инвестиции в преносната електроенергийна мрежа на страната, които да позволят техническото присъединяване и интегриране на тази енергия в електроенергийната система при запазване критериите за сигурност.
Едно обаче е сигурно – планът за възстановяване и устойчивост вероятно ще даде повече възможности за изграждане на микрофотоволтаични системи за собствени нужди. Затова, ако обмисляте вашата енергийна независимост от преносната мрежа и всякакви икономически и военни фактори, поинтересувайте се не само от документалните трудности, но и от това какви точно системи за производство на енергия се предлагат в България!